СОФИЙСКАТА СИНАГОГА – ДУХОВЕН ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРСКОТО ЕВРЕЙСТВО


Софийската синагога е най-голямата сефарадска (испано-еврейска) синагога в Европа. Построена е от известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер, който взима за модел синагогата във Виена, разрушена от нацистите. Намира се в сърцето на столицата, близо до едни от най-колоритните и оживени места - Халите, Женския пазар и “Пиротска“.

Софийската синагога е символ на еврейската общност в България. В нея се помещават и офисите на Централния израилтянски духовен съвет, а на втория й етаж се намира исторически музей към Организацията на евреите у нас "Шалом". Той ще ви запознае с юдаизма и ще ви разкаже за еврейските празници, обичаи и традиции. Може да си купите и сувенир от магазина с подаръци.


НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА СОФИЙСКАТА СИНАГОГА!
Фридрих Груенангер, най-известния архитект в България по това време, е избран да създаде проекта за Синагогата. Груенангер получава своето образование във Виена, но работи в България през по-голямата част от своята кариера. Той проектира много от софийските забележителности, включително Сърмаджийската къща (сега Турско посолство), Ябланската къща (бившето Китайско посолство), Семинарията и религиозната академия "Св. Климент Охридски".

Първоначалният план, предложен от Груенангер, е отхвърлен от водачите на еврейската общност. Те му предлагат да проучи съвременните архитектурни стилове на синагогите в Западна Европа. Груенангер подготвя нов план, като има предвид красивата сефарадска синагога във Виена, която става моделът за Централната синагога. Архитектът предоставя планове в три размера - при 500, 700 и 1 100 места. Първоначално общността избира третия и най- мащабен план, но финансовата реалност принуждава водачите да изберат 700-местния план.

Проектът силно привлича вниманието на софийското еврейство, чиято численост продължава бързо да нараства. Водачите на общността обаче осъзнават, че 700 места ще бъдат твърде малко. Затова, като продължават с втория план на Груенангер, добавят още 400 места.

Синагогата е създадена в испано-мавритански стил с елементи на виенски сецесион. В съответствие с българските традиции за сефардските синагоги на влизане се минава през голям двор. Този тих двор с малките си постройки сякаш пренася посетителите в слънчева Испания. Това осигурява приятен контраст с оживената улица "Екзарх Йосиф" и по време на големите празници поклонниците си правят кратка почивка там, преди да се върнат към молитвите. Има и друг, гледащ към улицата вход, сега затворен, който е водил към галерията - женското отделение (ивр. "езрат нашим"). Към женското отделение има и още един малък вход откъм вътрешния двор. Фоайето на сградата води към офисите на общноста, към молитвената стая, към главното молитвено помещение и към стълбите за музея.

Синагогата е построена според правоъгълен план с централен купол и нартика /преддверие/. Главното светилище е осмоъгълно, с четири полукуполи на заострените ъгли и с правоъгълни пространства помежду им. Всички те са отделени от светилището с арки, които служат за подпори на женското отделение. Олтарът /"арон акодеша"/ е на пиедестал от бял мрамор, заобиколен с изящни перила. Главното молитвено помещение има 
1 170 места и над него е разположен осмоъгълен купол, от който виси огромен полилей. Това помещение е с диаметър 20 м, а пълната му височина е 31 м. Било е създадено, за да хармонизира с четирите малки куполи над раковиновидните ъгли и осемте малки кули с куполообразни покриви.

Интериорът бил богато украсен с многоцветни венециански мозайки, мраморни колони от Карера, и множество орнаментални дърворезби и елементи по стените. Авторът стриктно се е придържал към еврейския закон и към традицията. Няма изобразени човешки лица, а таванът е така изрисуван, че да символизира Небесата.

Фасадата на Синагогата е еклектична - комбинация от мавритански и венециански стил. Сградата е разположена върху 659 кв. м. Височината на купола отвътре е 23 м, а диаметърът - 19 м. Пълната височина на Синагогата от тротоара до върха на купола е 31 м. Акустиката на помещението е превъзходна, с ниво 9.



ИСТОРИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ
Историческият музей в синагогата пък ще ви пренесе в живота и културата на евреите. Изложбата разказва историята за заселването на евреите по нашите земи и тяхното многовековно съжителство с българите до основаването на държавата Израел. Специално внимание се обръща на спасяването на евреите в България по време на Втората световна война на фона на трагичната съдба на шест милиона евреи, убити в Европа по време на нацизма. В постоянните експозиции "Еврейските общности в България" и "Холокостът и спасяването на евреите в България" ще откриете фотодокументални материали и ценни колекции от печатни издания, ритуални и други предмети от XVIII до XX век.

След разходката ви в света на юдаизма, може да посетите и магазина с подаръци. Той изобилства от книги, музика и различни хартиени модели за изрязване с образа на синагогата...ОР+



СОФИЙСКАТА СИНАГОГА 
ДУХОВЕН ЦЕНТЪР НА 
БЪЛГАРСКОТО ЕВРЕЙСТВО
Повече от век в центъра на София се извисява една величествена сграда – Централната синагога. Тя впечатлява гостите на града не само с архитектурата си, но и с интересната си история, символизираща съжителството на два народа – българския и еврейския. Днес тя е определяна като най-голямата сефарадска (испано-еврейска) синагога в Европа. Превъртаме лентата със стотина години назад, за да ви разкажем за перипетиите, съпътстващи нейното построяване.













В момента, когато е било дискутирано започването на строежа на синагогата, България е била в периода на всеобщ възход след Освобождението от османска власт. Усещала се е надеждата за ново възраждане на страната. Разбира се, евреите са били част от този подем – разказва за Радио България Роберт Джераси, зам.-председател на Централния израилтянски духовен съвет. – Трябва да се отбележи, че българската еврейска общност винаги е била ционистично настроена, т. е. вярвала е в идеята за създаване на Израел. Но, докато една част е настоявала за преселение, друга е държала да останат тук, където са корените им.

В рамките на тази дискусия се е родила идеята за строителство на такава голяма и импозантна сграда, с която да се покаже, че евреите са били и ще бъдат на тези земи. Интересно е да се знае, че по това време в София са живеели около 200 000 души и присъствието на евреите, които са били повече от 10 000, се е усещало силно. Тази сграда сама по себе си е показала силата на еврейската общност и желанието й да се присъедини към този общ подем с идеята, че се гради една хубава и добре развита държава.

За автор на проекта на новата синагога еврейската общност избира известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер, по чиито чертежи са създадени едни от най-забележителните обществени сгради в България (на Историческия музей в Русе, Софийската духовна семинария и др.). Проучвайки съвременните архитектурни стилове на синагогите в Западна Европа, Грюнангер предлага модел, вдъхновен от сефарадската синагога на Виена.

Строежът започва през 1905 г., като към първоначалния план, предвиждащ 700 места, са добавени още 400. Разширението води и до значително повишаване на разходите. То поражда и противопоставяне на част от общността, за която е било по-разумно средствата да бъдат пренасочени към еврейските училища. Въпреки трудностите, строежът завършва след четири години, а официалното откриване на синагогата се превръща в истински празник за града. На освещаването на 9 септември 1909 г. присъстват целият държавен елит начело с цар Фердинанд и неговата съпруга, премиерът Александър Малинов, министри и висши духовници.

Ето как историкът на софийската еврейска общност Аврам Таджер описва този исторически ден: Това е не само голям празник за евреите от столицата, а и ден, който издига престижа на българските евреи. С откриването на Софийската синагога уважението към българско еврейство неимоверно нарасна. Всички магазини бяха затворени като за празник и цялото българско население поздрави децата на Израел по случай празничното откриване на Синагогата.


Построен според еврейския канон, храмът се отличава с красивата си архитектура – испано-мавритански стил с елементи на виенски сецесион. Голяма част от украсата е поръчана от Виена – например месинговият полилей и големият многосвещник (менора). Върху изработката на интериора работят не само италиански специалисти, но и едни от най-известните български занаятчии.

Създадените от тях дърворезби и многоцветни мозайки и до днес красят синагогата. В сградата се е помещавала и библиотека, пазеща колекция от средновековни равинистични трудове. Много книги, архивът и дори изящните витражи са унищожени по време на бомбардировките над София през Втората световна война, когато бомба пада точно в частта, където се е помещавала библиотеката.

След реставрацията по повод 100-годишнината й синагогата сияе в пълния си блясък. Днес тя е не само един от диамантите в короната на столицата София, но продължава да изпълнява и основната си функция на духовен център на общността. Религиозните служби се провеждат на иврит, има и песнопения на ладино (романски език, произлязъл от староиспанския, говорен от сефарадските евреи).


Имаме минян, тоест достатъчно хора, които да присъстват на всекидневните молитви, но обикновено се събираме на големи празници, когато синагогата се пълни и с много гости – разказва за всекидневието на храма Роберт Джераси. – Последните години синагогата се превърна и в център за среща на общността с известни политически и държавни лидери.

Синагогата, заедно с намиращите се в близост до нея храмове: православната църква „Света Неделя”, католическата катедрала „Свети Йосиф" и Баня Баши джамия, символизира традиционния модел за мултирелигиозно съжителство. Промени ли се обаче нещо в българското общество след 18 юли, когато пред летището в Бургас бе взривен автобус с израелски туристи? В него загинаха петима туристи и българският шофьор на автобуса.

Този акт промени България, защото всички мислехме, че тези неща се случват, но при нас не могат да станат. За мен лично бе изненадващо приятно да видя огромния отзвук у всичките ни български приятели и познати – споделя Робърт Джераси. – Аз не съм очаквал толкова много телефонни обаждания и имейли, в които хората изразяваха съчувствие и съболезнования към загиналите. Всички заедно съпреживявахме този момент, защото за нас беше много тежко това да се случи в България. Няма да забравя две жени и едно момиченце, които на следващия ден, когато правехме молитвата в синагогата, дойдоха с едни прекрасни рози и най-тихо ги оставиха пред вратата и си отидоха. Този жест ни разчувства много, защото това показва, че обществото е чувствително към тези неща и дълбоко ги осъжда. И нека всички се надяваме, че това няма да се повтори, защото трагедията е за всички. Безсмислието на този акт е силно, обидата и мъката – също. Няма оправдание за това, че невинни хора си отиват, каквато и религия да защитава извършителите на атентата, каквито и постулати да стоят зад него.

В края на август в Софийската синагога ще има панихида в памет на невинните жертви на атентата ...ОР+
Автор сн.: Мария Пеева